Старобългарски речник
обраꙁоват
обраꙁоват
-обраꙁѹѭ
-обраꙁѹш
несв
1. Изобразявам; създавам, изграждам образ, представям
ѡтълѫт сѧ ꙇ отъдѣл. ѹстꙑд сѧ. ѡбраꙁа обраꙁова(а)нааго. рѫкоѭ бжеѭ. ѹбо сѧ вьпльщенааго ба. подобленѣ
СЕ
54b 19—20
Символизирам, олицетворявам.
матъ же плаштъ тъ нѫ пртьѫ. не тъкма бо цѣсарьство обраꙁовааше. нъ кръвоꙗдень ѹбїство ждовъ ꙗвьꙗше
С
484.22— 23
2. Нареждам, подреждам; поставям в определено положение
дрѹꙁ же на раꙁбонкꙑ ѹстръмвъшꙙ сꙙ ѹстрашшꙙ. ꙗкоже омрьтвѣт мъ меꙙ ѹпꙋстт. т тако по дномѹ по двѣма обраꙁѹѭште. влѣаахѫ. доведъше пешт. прлагаѭште мъ главꙑ палѣхѫ
С
39.5
вьсѣмъ же пршедъшмъ повелѣнмъ воводꙑ. вдꙙште стааго обраꙁѹѭшта сꙙ мꙙтѣахѫ сꙙ. плаѫште сꙙ нꙿсоже сьмѣѭште решт
С
47. 26
3. Подражавам, следвам нечий пример
ѡбраꙁь напса сѧ крьстьн. рѫцѣ раꙁпростраѧ мос. амалка побѣд. егоже ѡбраꙁꙋѫще. рѫцѣ вьꙁджⷷⷣмь. поⷭтомь млⷪенемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк
ТФ
А 7
обраꙁоват
сѧ
Изч
СЕ
ТФ
С
Гр
μορφόω
σχηματίζω
τυπόω
ὑποτυπόω
ѡбраꙁоват
Нвб
Срв
образовам
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР