Старобългарски речник
обраꙁт сѧ 
обраꙁт сѧ -ображѫ сѧ -обраꙁш сѧ св Ударя се, натъкна се, разбия се [образно] мѣ с корабꙿ ѫже. нъ то въꙁьмъ юда ѹдав сꙙ въ тъ вьлѣꙁъше ждове о камень обраꙁвъше сꙙ. о вѣрѣ стопошꙙ. сего дѣлꙗ нꙑнꙗѹ въ глѫбнѣ нераꙁѹмьꙗ плаваахѫ С 401.2 Изч С Гр προσκρούω Вж. при обраꙁт Нвб