Старобългарски речник
оборт сѧ 
оборт сѧ -оборѭ сѧ -оборш сѧ св Устремя се към нещо, пожелая  вьса любьвьнаꙗ обаввъ. прѣдъстав мѹ хлѣбъ  молтвꙑ многꙑ сьтвор. молꙗаше прꙙстт сꙙ благословешенхъ. ѧже бъ посъла. ономѹ же отъ сьвѣст бьмѹ.  на прꙙштен нкакоже не оборꙙштѹ сꙙ. повръже себе прѣдъ ногама рабъ бж С 524.13 Изч С Нвб Срв оборя се ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР ДА