Старобългарски речник
оборт 
оборт -оборѭ -оборш св Унищожа, разруша се поставьꙗѭ тꙙ дьнесь  корен скопат.  пакꙑ въсадт. оборт  пакꙑ съꙁъдат С 357.15 Изч С Гр ἀνασκάπτω Нвб оборя ’съборя, поваля’ диал ДА Срв оборвам несв оборя ’победя поваля’ св ОА ВА АК