Старобългарски речник
обонꙗт
обонꙗт
-обонꙗѭ
-обонꙗш
св
Помириша, усетя миризма
ѹста їмѫтъ ї не въꙁглѭтъ. о їмѫтъ ї не вдѩтъ. ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩт. ноꙁдрі мѫтъ не обонѣѭтъ
СП
113.14
Срв.
С104.4—5
а стнꙿно муро же обонꙗвъше мрьтв въскръсаѭтъ. на трехъ десꙙтехъ сьребрьнцѣхъ продаш
С
425.25
Изч
СП
С
Гр
ὀσφραίνομαι
обонѣт
Нвб
обонявам
остар
ВА
Срв
обоняние
ср
НГер
ЕтМл
БТР
АР