Старобългарски речник
обо 
обо числ местоим И двамата; и двете [неща] н вьлваѭтъ вна нова. въ мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н. просѧдѫтъ сѧ мѣс. ꙇ вно пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣс погꙑблѭтъ. нъ вно ново въ мѣхꙑ новꙑ вълваѭтъ. ꙇ обое съблюдетъ сѧ М Мт 9.17 Срв.Лк 5.38 М З многашꙿд бо словопсателе.  шаропсателе нарьтаѭтꙿ ов словомъ ѹкрашаѭште. а с на дъскꙑ рьтаѭште.  многꙑ пѹстшꙙ на мѫжьство обо С 83.12 повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат обоѧ. рѫьнꙑѧ  ножънꙑѧ С 268.4 елма же ꙗв сꙙ правьдьно сльньце. стѣнь прѣстааше ѹже. сльньцѹ въсходꙙштѹ съкрꙑтъ сꙙ стѣнь. сего дѣлꙿма на то трепеꙁѣ обо бꙑвате пастѣ.  обраꙁънаꙗ  стнънаꙗ С 417.29 М З А С ЗЛ Гр ἀμφότεροι ἑκάτεροι ἑκάτερος Нвб обои диал НГер Срв обоица диал ДА