Старобългарски речник
обогатт 
обогатт -обогащѫ -обогатш св 1. Обогатя, направя някого да стане богат дѫ длъгъ вамъ отъдатъ. длъгъ і мьнѣ даѭштѹмѹ на ѹспѣхъ  вꙑ обогатꙙ С 498.15 Прен.Увелича, умножа някакво качество, обогатя. посѣтілъ есі ꙁемⷧѩ  ѹпо ѭ ѹмножілъ есі обогатіті ѭ СП 64.10 2. Прен. Правя някого да добие по–ценни качества, обогатя прѣвѣънꙑ цръ славънꙑ. оѹбожавꙑ въ своіхъ неѹбожъно насъ раді. да нꙑ обогатітъ К 1b 1—2 Срв. С326.22—23 Изч СП К С Гр πλουτίζω обогатіті Нвб обогатя св обогатявам несв ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА