Старобългарски речник
обнощьнъ 
обнощьнъ -ꙑ прил обнощьно стоꙗнь Всенощно бодърстване [бдение] по больше въꙁдръжан ѧ сꙙ блаженꙑ анна ... въдавъ себе  обноштънѹѹмѹ стоꙗнью.  все просто решт же о боꙁѣ проходꙙ съвръшень С 548.7—8 Изч С обноштънъ Нвб Срв нощен, всенощен ОА ВА НГер БТР АР