Старобългарски речник
обност
обност
-обношѫ
-обносш
несв
Разнасям, разпръсквам, разпространявам [образно]
до агг҄елъ простьрѣ сꙙ рѣь. арханг҄ел то сповѣдань ꙗко ꙗнкурѫ дръжꙙтъ. вьса тварь ꙗко обꙙꙁань повѣдь обностъ
С
509.18
Изч
С
Гр
περιφέρω
Нвб
Срв
обносям, обносвам
диал
НГер
ЕтМл
ДА