Старобългарски речник
облюбт 
облюбт -облюблѭ -облюбш св Обикна, привържа се; изпълня се с обич, любов [образно] хвалѭ тѧ гі бже нашъ. въшедъшааго мѧ въ храмъ домѹ твоего. облюбльшааго жеꙁлъ вѣрꙑ твоеѩ. подавъшааго деснцеѭ твоеѭ СЕ 36а 18 Изч СЕ Нвб Срв облюбя св облюбвам ’целуна несв целувам’ диал НТ НГер ДА