Старобългарски речник
облѣщ
облѣщ
-облѣкѫ
-облѣеш
св
Облека някого в нещо, с нещо
ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него хламдѫ ꙇ облѣшѧ въ рꙁꙑ своѩ. ꙇ вѣсѧ і на пропѧте
М
Мт 27.31
З,А,
СК. Срв. Мк 15.20
З,А,
СК; СЕ 50а 6
рее же отцъ къ рабомъ свомъ. ꙇꙁнесѣте одеждѫ пръвѫѭ ꙇ облѣцѣте . ꙇ дадте пръстень на рѫкѫ его. ꙇ сапогꙑ на ноѕѣ
М
Лк 15.22
З
А
СК
прдѫ къ св вдѣшѧ бѣсъновавъшааго сѧ. сѣдѧща обльена. ꙇ съмꙑслѧшта мѣвъшааго лећеонъ. ꙇ ѹбоѣшѧ сѧ
М
Мк 5.15
З.Срв.
Лк 8.35
М
З
А
СК
въшедъ же цсръ вдѣтъ въꙁлежѧщхъ. вдѣ тѹ ка не облъена въ одѣане браъное
М
Мт 22.11
ЗI.
Срв. СЕ 106b 14—15
тогда воін гемонов прѣімъше іса на сѫдщ. събраш на нъ. всѫ спрѫ. съвлькше і хламдоѭ рьвеноѭ облѣкош і. съплетъше вѣньць трьнѣнъ
СК
Мт 27.28
нъ пакꙑ обрат мѧ. пакꙑ обнов мѧ. пакꙑ облѣц мѧ. пакꙑ оград. естънꙑмь т крстомь
СЕ
78b 17
алꙿенъ бо бѣхъ дасте м ꙗсте. жꙙдънъ бѣхъ напосте мꙙ ... нагъ бѣхъ облѣкосте мꙙ
С
123.23
бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь нмь. облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож до долѹ
С
187.4
Образно.
врагꙑ его облѣкѫ въ стѹдъ. а на ономь процвьтетъ свтꙑн моѣ
СП
131.18
да въꙁдрадѹетъ сѧ дша моѣ о гі. облѣе бо мѧ въ одеждѭ спенѣ
СЕ
97b 24
самъ бо їѡсфъ добростѭ своѭ въꙁръжанмъ. въ отьѫ добрость бѣ облѣенъ
С
365.9
ꙁде бо мꙑ сѹса вѣньана. въ багрѣнцѫ обльена. ѹже побѣждьша. ѹже въ обраꙁꙿ цѣсарьскъ обльена
С
435.7
облѣщ въ съпасень
ἐνδύω σωτηρίαν
Направя някого спасител, избавител
їереѩ его облѣкѫ во спене ї прⷠнї его радостіѭ въꙁдрадѹѭтъ сѩ
СП
131.16
М
З
А
СК
Б
СП
СЕ
С
Гр
ἐνδύω
περιβάλλω
ἱματίζω
ἐνδιδύσκω
περιτίϑημι
ἀμφιέννυμι
κηδεύω
Нвб
облека [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА