Старобългарски речник
облѣнт сѧ 
облѣнт сѧ -облѣнѫ сѧ -облѣнш сѧ св Обхване ме леност, домързи ме нъ грѣс ваш растоѧтъ посрѣдѹ насъ  ба. облѣнхомъ бо сꙙ дрѹꙁ же  прѣобдѣвъше. беꙁакон сътворхомъ С 135.20 аште л облѣнмъ сꙙ  праꙁдьн ходмъ сьде. то нкꙿтоже насъ не помлѹтъ С 378.11 не облѣнхъ сꙙ наꙙт. нареенааго съненьꙗ. ꙗввъше бо сꙙ твомѹ расѫжденью добро С 543.22 Изч С Гр ἀδικέω ὀκνέω Нвб обленя се св обленявам се несв диал НГер ЕтМл ДА