Старобългарски речник
облѣдѣт 
облѣдѣт -облѣдѣѭ -облѣдѣш св Пребледнея, стана блед от страх, скова се от ужас ѹстрашшꙙ сꙙ подвжашꙙ сꙙ. ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ. облѣдѣшꙙ сташꙙ въкѹпѣ. двшꙙ сꙙ С 466.10  нъ ꙗко мрьтвъ оцѣпааше. а дрѹгꙑ ѹжасомъ дръжмъ бѣ.  облѣдѣвъ лежааше С 466.15 Изч С Гр ἀλλοιόομαι Нвб Срв побледнея