Старобългарски речник
обльстт 
обльстт -обльщѫ -обльстш св Уловя, улича, подлъжа тъгда шедъше фарсѣ. съвѣтъ сътворшѧ на нъ да обльстѧтъ і словомь М Мт 22.15 ЗI А СК ꙇ посълашѧ къ немѹ еднꙑ отъ фарсѣ. ꙇ родѣнꙑ да  бѫ обльстл словомь М Мк 12.13 З Изч М З А СК Гр παγιδεύω ἀγρεύω Нвб Срв облъстителен прил остар РРОДД