Старобългарски речник
облобъꙁат сѧ
облобъꙁат сѧ
-облобъжѫ сѧ
-облобъжеш сѧ
св
Целуна се с някого [образно]
мілость рѣснота сърѣтете сѩ. правъда міръ обобъꙁасте (погр. вм. об(л)об, Север., с. *114) сѩ рѣснота отъ ꙁемⷧѩ въсіѣ. і правъда съ нбсі прініе
СП
84.11
Изч
СП
Гр
καταφιλέω
Вж. при
облобꙑꙁат
Нвб