Старобългарски речник
облт 
облт -облѫ -облш св 1. Открия, покажа, разкрия, направя известен вьсѣкъ бо дѣлаѩ ꙁъла. ненавдтъ свѣта. ꙇ непрходтъ къ свѣтѹ. да не о(бл)ѧтъ сѧ дѣла его. ѣко ꙁъла сѫтъ М Йо 3.20А блаженꙑ же васлскъ бѣаше вь темнц ...  глаголꙙ. г помꙙн мꙙ  обл мо прꙁꙿван. да не отълѫенъ бѫдѫ отъ стꙑхъ мѫжь С 15.27 тана съкръвенаꙗ отъ вѣкъ.  нꙑнѣ облмаꙗ насъ рад. сповѣдаѭштмъ владꙑьство тво С 143.14 дно бꙑватъ тъьѭ. же обленѹ бꙑт гробѹ С 144.15 въсѣко м стъ  глаголат  мльат бѣда. ꙿто ѹбо сътворѫ прꙁъвавъ л въпрашаѭ. л прѣжде въпрошенꙗ облѫ С 240.23 томѹ отъ агг҄ельска обавьнꙗ обленѹ бꙑвъшѹ. вьꙁвѣст  глагол҄ꙙ С 299.14 Обясня, разясня.  дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ мѫ. пръво м обл. како  сꙑнъ вꙑшьнꙗго  сꙑнъ даудовъ. же отъ мене хоштетъ сꙙ ꙗкоже глаголеш родт сꙙ на ꙁем С 239.8 2. Укоря, порицая; обвиня аще же съгрѣштъ къ тебѣ братръ тво. ꙇд обл  междю собоѭ  тѣмь еднѣмь М Мт 18.15 ЗI А СК гі не ѣростіѭ твоеѭ обліі мне. ні гнѣвомъ твоімъ покаж мене помлѹ мѩ гі ѣко немощенъ есмъ СП 6.2 Срв. СП37.2 СЕ76а 2 не о жрътвахъ твоіхъ обліѭ тебе. вьсесъжагаемаа же твоѣ прѣдъ мноѭ сѫтъ вꙑнѫ СП 49.8 сі есі створілъ омлъаⷶхъ вьꙁнепъштева беꙁаконье. ѣко бѫдѫ тебѣ подобенъ. обліѭ тѩ.  поставлѭ прѣдъ ліцемъ твоімъ грѣхꙑ твоѩ СП 49.21 не прѣдажд его гі поношенью беꙁѹмънꙑмъ. н ѣростѭ обл. н гнѣвомь твомь покаж насъ. ꙁабѫд грѣхꙑ его СЕ 27b 11 3. Опозоря, посрамя някого марі ... обрѣте сѧ мѫщі въ рѣвѣ ѿ дха ста. осіфь же мѫжь еѩ. правьденъ сꙑ  не хотѧ облііті еѩ. въсхотѣ та пѹстіті ѭ А Мт 1.19 СК Б бесѣда дѣва. а ѫтроба не дѣва. нъ матерѣ. не могѫ тръпѣт. да ꙗвьѭ дѣло. тае аште облѫ марѭ. срамъ обьшть С 240.15 4. Изоблича, разоблича  пршедъ онъ. облтъ мра. о грѣсѣ  о правъдѣ  о сѫдѣ М Йо 16.8 З А СК прѣꙁоръствѹ беꙁѹмънѹѹмѹ съпомагаѭштѹ мѹ. сповѣда сквьрꙿнънѫѭ своѭ хѹлѫ. божьствьнї же отьц льсть облвъше С 189.14 дѹхомь бо свꙙтꙑмъ нѹдма смъ. облт т ꙁълꙑѧ мꙑсл. се же вѣдꙑ бѫд бꙑлꙗ. ꙗко рабъ бож артемонъ отъмьштенъ бѫдетъ С 233. 18—19 облвꙑ м ед ὁ στηλιτεύσας Този, който е изобличил, разобличителят сь стъ стъ. облвъ крьстомъ.  поꙁорѹ сътворвъ.  ослабль жлꙑ вашꙙ. тъ стꙑ стъ С 467.4 5. Опровергая, отрека, отхвърля коѧ дѣл҄ьма внꙑ повѣдте м ѡ ждове сьвѣтъ сътворсте на н҄его. нъ он обае срамьꙗѭтъ сꙙ глаголат. нъ мꙑ срамомъ тѣхъ самѣхъ хъ прѣдолѣн облмꙿ С 402.25 6. Накажа, наложа наказание дрѹгꙑѧ же же на врѣдъ бѣаше ловѣкомъ обл.  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа ... въложвъ вь тр десꙙт кръагъ.  ѹтврьдвъ  съвꙙꙁа  пеатьлѣ оловомъ С 45.7 облт сѧ М З А СК Б СП СЕ С Гр ἐλέγχω δειγματίζω στηλιτεύω ἀπελέγχω δημοσιεύω πληροφορέω φανερόω φανερὸν ποιέω ἐκπομπέω διώκω [вар. δείκνυμι] δηλόω облііті обліт Нвб облича, обличавам ОА ВА АК Дюв ЕтМл