Старобългарски речник
облат 
облат -облаѭ -облаш несв 1. Укорявам, обвинявам аꙁъ же ꙁане стнѫ глѭ. не емлете вѣрꙑ мьнѣ. къто отъ васъ облаатъ мѧ о грѣсѣ. аште л стнѫ глѭ. по ъто вꙑ не емлете вѣрꙑ мънѣ М Йо 8.46 З А обліаѭтъ тѧ. недвжім пеаті. господьскѹмѹ порожденью хвѹ гробѹ. ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь. дѣвъствънꙑмъ ꙁатвореномъ К 14а 37 Срв. С452.19 да вьндемъ въ цѣсарьство небесьно. сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.10  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ. ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ. ѡле пѹстошънꙑ съмꙑслъ. не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ С 402.13 добрѣ л тꙙ облаѧ ꙁдалее пророкъ вьпꙗше. мѹже клꙙтвꙑ ѹста го пльна сѫтъ. горест  льст С 426.4 Изобличавам. ꙇродъ же етврътовластьнкъ облаемъ мъ. о родѣдѣ женѣ братра своего. ꙇ о вьсемь ꙁьлѣ еже сътвор родъ ... ꙇ ꙁаклепе оана въ темьнц М Лк 3.19 З аште же  акꙑ неправьдьн. како ѹбо  вꙑ. тѣм дѣлꙑ неправьдьнꙑм. облам тожде творте С 128.4—5 Образно. море обліааше сѧ ліхо сꙑ къ страстемъ К 10а 20 2. Осъждам, наказвам антоннъ рее. въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ. л обламъ ѹмретъ ꙁьлѣ С 159.3 3. Показвам наяве, демонстрирам дмѡс рее. пока сꙙ ... отъвѣшта же онъ ... тъштѫ сꙙ да аб вьстанѫ. облаѧ же ꙁꙿ мрътвꙑхъ вьскръсен С 141.7 облат сѧ М З А К С Гр ἐλέγχω δηλόω κατηγορέω στηλιτεύω ἀποφϑέγγομαι обліат Нвб обличавам ОА АК НТ Срв обличен прич прил