Старобългарски речник
облещ 
облещ -облѧгѫ -облѧжеш св Остана [да пренощувам] ꙇ прблжшѧ сѧ вь весь вь нѭже дѣашете. ꙇ тъ творѣаше сѧ дале т. ꙇ нѫждаашете  глѭшта. облѧѕ съ нама ѣко пр веерѣ естъ. ꙇ прѣклонлъ сѧ естъ юже день. ꙇ вьнде съ нма облешть М Лк 24.29 З А Изч М З А Гр μένω Нвб Срв легна ОА ВА БТР АР