Старобългарски речник

облаьць

облаьць -а м Облаче, малък облак  рее слово просто ... г боже даждъ мъ водѫ.  кѹпꙿно съ словомъ облаьцъ малъ ꙗв сꙙ надъ народомъ.  дъждъ велкъ сънесе С 568.16—17 Изч С облаьцъ Нвб облачец ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл ДА Срв облаче ср