Старобългарски речник
облаьнъ 
облаьнъ -ꙑ прил Облачен, който се отнася до облак мос і аронъ въ іерѣіхъ его. і самоіль въ пріꙁꙑваѭштіхъ імѩ его. пріꙁꙑвахѫ гѣ тъ слꙑшаше ѩ. въ стлъпѣ облаьнѣ глаше къ німъ. ѣко хранѣхѫ съвѣдѣніѣ его. і повелѣніѣ его ѣже дастъ імъ СП 98.7 Изч СП Гр [τῆς] νεφέλης Нвб облачен ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА