Старобългарски речник
облашь 
облашь - прил същ облаш[] м мн [οἱ] λαϊκοί, [οἱ] κοσμικοί Миряни; лица, неръкоположени в духовен сан бꙑстъ же на странахъ тѣхъ праꙁдьнкъ велкъ. вьс бо съшедъше сꙙ попове же  клрц. облаш же  рънорꙁьц.  гѹмен сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ С 219.20 на толцѣ же жт го славьно бꙑстъ. ꙗкоже по двѣма десꙙтьма  трьмь десꙙтьмь рьнꙿцемъ к н҄емѹ прходт.  клроснкомъ  многꙑмъ облашмъ С 519.10 по малѣхъ дьнехъ съконьа сꙙ блаженꙑ ꙗкѡвъ въ старост добрѣ. седмѭ десꙙтъ лѣтъ сꙑ т пꙙтѭ. ѹвѣдѣвъ же прѣподобьнꙑ еппъ доде мѣста того. съ всѣмъ клросомъ  съ подвжьнꙑм облашм С 532.5—6 Изч С Нвб Ø