Старобългарски речник
облаꙁнт сѧ 
облаꙁнт сѧ -облажнѭ сѧ -облаꙁнш сѧ св Заблудя се, отклоня се от правия път, съблазня се, изкуша се въ темнц же сѫштемъ. дрѹгъ дрѹга молꙗше. молт господа. да нкакоже облаꙁнвъше сꙙ отъ своѧ вѣрꙑ отъпадѫтъ. се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ С 58.9 Изч С Гр ἀποκνέω Нвб Срв [съ]блазня се ОА ВА БТР АР