Старобългарски речник
обтѣльнъ 
обтѣльнъ -ꙑ прил Обитаем, годен за живеене, населен ꙇ род снъ своі пръвѣньць. ꙇ повтъ і. ꙇ полож і въ ѣслехъ. ꙁа не [!] не бѣ ꙇма мѣста обтѣльна З Лк 2.7  отъ странъ събьра ѩ. отъ въстокъ ї ꙁападъ ї сѣвера  морѣ. ꙁаблодішѩ въ пѹстꙑні беꙁводьнѣ. пѫті града обітѣльнааго обрѣтѫ СП 106.4  наведе ѩ на пѫтъ правъ. въніті въ градъ обтѣльнъ. да сповѣдѩтъ сѩ гю мілості его.  юдеса его сномъ лвемъ СП 106.7 положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа.  ꙁемлѭ беꙁводьнѫ вꙑсходіща водънаа.  въселі тѹ лаѭщѩѩ. ї съставішѩ градꙑ обітѣльнꙑѩ СП 106.36 Изч З СП Гр [τοῦ] κατοικητηρίου [τῆς] κατοικεσίας ἐν τῷ καταλύματι обітѣльнъ Нвб Срв обитаем ОА ВА