Старобългарски речник
обтII 
обт -обѭ -обш св Обвия, увия, повия ꙇ премъ тѣ(ло) осфъ. обтъ е плащанцеѭ стоѭ. ꙇ полож е въ новѣмь своемь гробѣ. ꙇже сѣе въ камен М Мт 27.59 З,А. Срв. Мк 15.46 М,З, А;Лк 23.53 М З по схъ же мол плата осфъ ... да въꙁьметъ тѣло сво ... прде же  нкодмъ ... прѩсте же тѣло сво. ꙇ обсте е рꙁам съ ароматꙑ. ѣкоже обꙑа естъ юдѣомъ погрѣбат М Йо 19.40 З А сплъншѧ сѧ дене да родітъ.  роді снъ сво пръвѣнець.  обтꙑ.  положі  въ ѣслехъ А Лк 2.7 по малѣхъ дьнехъ съконьа сꙙ блаженꙑ ꙗкѡвъ въ старост добрѣ ... ѹвѣдѣвъ же прѣподобьнꙑ еппъ доде мѣста того ...  сь вонꙗм многоцѣньнꙑм. обвꙿше ... положшꙙ ьстъно го тѣло въ томъ гробѣ С 532.6 Изч М З А С Гр ἐντυλίσσω ἐνειλέω δέω σπαργανόω ἐνταφιάζω Нвб Срв обвия, увия ОА НГер ЕтМл БТР АР