Старобългарски речник
обскатI 
обскат -обскѫ и -общѫ -общеш св Докосна, пипна, опипам аꙁъ га  ха  ба навꙑкохъ. обскахъ рѫкѫ  стнѫ обрѣтохъ.  свом прьстꙑ ѹвѣрхъ сꙙ С 510.18 распрострѣхъ съ пръстꙑ  око дѹшно.  двою ѹже дѣлесѹ раꙁѹмѣхъ. дръжахъ  вдѣхъ. обскахъ  ꙁьрѣахъ рѫкѫѫ (!) же пльть дръжаахъ С 511.19 бѣ бо ѹбо бжю строю табьно. не прт ѹенкꙋ. аште бо бꙑ пршълъ не бꙑ распьрѣлъ сꙙ. аште не бꙑ распьрѣлъ сꙙ не бꙑ обскалъ. аште не бꙑ обскалъ не бꙑ тако вѣровалъ С 499.3 Пребъркам, обискирам. сълѹ же сꙙ дномѹ оть нхъ носꙙштѹ копь. сьрѣст женѫ ... же аб потъкъ копь вь ꙁем.  тѫ мъ  обскавъ. нсоже обрѣтъ носꙙштѫ С 559.21 Прич. мин. страд. като същ. обскано ср ед τὸ ψηλαφητόν Осезаемото, това, което може да се усети с допир то м  обскано а то не обскано. то м  страстьно то л бестрастьно С 504.5 С Гр ψηλαφέω Нвб обискам ’опипам, докосвам’ диал ДА Срв обиск м