Старобългарски речник
обмат 
обмат несв обьмат -обмаѭ -обмаш 1. Бера, събирам, обирам [плод] еда обемлѭтъ отъ трънѣ гроꙁнꙑ. л отъ рѣпѣ смокъв М Мт 7.16 З,А. Срв. Лк 6.44 М З віноградъ іꙁ егѹпьта прѣнесе ... въскѫѭ раꙁорі оплотъ его. ї бімаѭтъ (погр. вм. (о)бімаѭтъ, Север., с. 108, бел. под линия) і вьсі прѣходѩштеі пѫтемь. ѡꙁоба і вепрь отъ лѫга СП 79.13 събърашꙙ съборъ. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов С 385.21—22 Откъсвам, набирам. нъ  н (!) по ꙁаконънꙑмъ цвѣтломъ. съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше С 335.7 2. Напълвам, събирам днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. не гоже жрънв съмлѣшꙙ ... нъ гоже дѣвца беꙁдрала  бе сѣмене просвѣт ...  ві кошъ апостолъ объмашꙙ С 396.3 3. Прегръщам, обгръщам прпадамъ т гробѹ. дѣвꙑ  юношꙙ. обьмъ тѣло тво. младеньц ꙗко  птшт вьꙁраѭтъ к тебѣ ꙁѣѭште С 513.2 Изч М З А СП С Гр συλλέγω τρυγάω δρέπω περιπλέκω объмат обімат Нвб обимам ’обхващам, обемам’ диал НГер ДА Срв обемам ОА ЕтМл БТР АР