Старобългарски речник
обльнъ 
обльнъ -–ꙑ прил Обилен, изобилен мѣахѫ бо масло не обльно же тѣмꙿже  мѫꙙтъ сꙙ С 370.27—28 Изч С Гр δαψιλής Нвб обилен ОА ВА ЕтМл БТР АР Срв [из]обилен