Старобългарски речник
облъ 
облъ -ꙑ прил Обилен, щедър послѹте (!) вьс наѱан въ вꙑшьн градъ ерѹсалмъ. дьньсь  вь сьѭ ношть.  достоно велства. даровъ съхранень покажте. да  обло дарован прмете С 496.26 Изч С Гр δαψιλέστερος Нвб Срв обилен ОА ВА ЕтМл БТР АР