Старобългарски речник
обловат 
обловат -облѹѭ -облѹш несв Имам в изобилие тꙑ  нꙑнѣ влко. дажд рабѹ твоемѹ семѹ водѫ. неоскѫдѣнънѫѭ. да облѹѭще еѭ. тебѣ славѫ въсꙑлаемъ СЕ 21b 8—9 Изч СЕ Нвб Срв [из]обилствам ОА ВА БТР АР