Старобългарски речник
обло 
обло нареч 1. Обилно, щедро, богато нъ  накаꙁанемь на къжъдо день ѹтвръждаѩ его. ꙇ тѣлесънаа трѣбованѣ обло подава СЕ 83b 3  ште молтвѣ сѫшт въ ѹстѣхъ го. благꙑ  млосрьдꙑ бъ. же вꙿса боѧштмъ сꙙ го. обло  ѹдобь подаѧ ... дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ С 530.25 2. До насита стꙑ же анна аб ѹвѣдѣвъ само то отъ стааго дха. прꙁъва дного обꙑꙿнѣ. слѹгѹѭштааго мѹ льва.  прѣдълож мѹ ꙗд многꙑ.  гла мѹ обло ꙗждъ С 558.6 Изч СЕ С Гр ἀφϑόνως Нвб Срв обилно ОА ВА Дюв АР ДА