Старобългарски речник

обетъшт

обетъшт -обетъшѫ -обетъшш св Състаря, обезсиля [образно] въ моѭ капь сътворенааго обетьш. тварь рѫкѹ мою ꙁмьжда орьнѣ. ѭже съꙁъдахъ добротѫ С 247.17 Изч С Гр παλαιόω обетьшт Нвб Срв овехтея