Старобългарски речник
обетъшат 
обетъшат -обетъшаѭ -обетъшаш несв 1. За дреха — износвам се, овехтявам в н(а)ѧтъкъ тꙑ г ꙁемлѫ осн(о)ва  дала [!] рѫкѹ твоею сѫтъ нбса. та погꙑб(н)ѫтъ тꙑ же прѣ(б)ѫдеш.  въсѣ ꙗко рꙁа обе(..)ъшаѫтъ Е 8б 5—6 Срв. Е7а 7 СП101.27 2. Прен. Остарявам, състарявам се, ставам стар [образно] ѣко ѹмлъахъ обетъшашѩ въсѩ кості моѩ. ꙁовѫште мі вьсь дьнь СП 31.3 3. Прен. Изгубвам силата, значението си; изтощавам се съмѩте сѩ отъ ѣрості око мое. обетъшахъ въ вьсѣхъ враѕѣхъ моіхъ СП 6.8 снов тѹжді обетъшашѩ.  охръмѫ отъ стеѕь свохъ СП 17.46 ї помощъ іхъ обътъшаетъ вь адѣ. отъ славꙑ своеѩ върінѫш сѩ. обае бъ ꙁбавітъ дшѫ моѭ ꙁ рѫкꙑ адовꙑ СП 48.15 бжіѣ вельѣ юдеса... како слъньце вьселенѫѭ ꙇсплънѣетъ. како ветъхꙑ ꙁаконъ обетъша. како новꙑ ꙁвѣштаетъ сѧ К 13b 2 Срв. С450.10—11 обетъшавъ, –ꙑ παλαιωϑείς, πεπαλαιωμένος Който е изгубил силата си, победен тꙑ бо ес бъ нашъ. обновле водоѭ. обетъшавъша грѣхꙑ родъ нашъ СЕ 5а 21—5b 1 свꙙтꙑ артемонъ глагола. омраене ѹмомъ. ꙁм обьветьшавьшіꙗ. рабе дьбр огньнꙑѧ. ште л сꙙ отъмештеш не хотꙙ слꙑшат С 231.12—13 Изч Е СП СЕ К С Гр παλαιόομαι обътъшат обьветьшат Нвб Срв овехтявам