Старобългарски речник
обетъшат
обетъшат
-обетъшаѭ
-обетъшаш
несв
1. За дреха — износвам се, овехтявам
в н(а)ѧтъкъ тꙑ г ꙁемлѫ осн(о)ва дала [!] рѫкѹ твоею сѫтъ нбса. та погꙑб(н)ѫтъ тꙑ же прѣ(б)ѫдеш. въсѣ ꙗко рꙁа обе(..)ъшаѫтъ
Е
8б 5—6
Срв.
Е7а 7
СП101.27
2.
Прен. Остарявам, състарявам се, ставам стар [образно]
ѣко ѹмлъахъ обетъшашѩ въсѩ кості моѩ. ꙁовѫште мі вьсь дьнь
СП
31.3
3.
Прен. Изгубвам силата, значението си; изтощавам се
съмѩте сѩ отъ ѣрості око мое. обетъшахъ въ вьсѣхъ враѕѣхъ моіхъ
СП
6.8
снов тѹжді обетъшашѩ. охръмѫ отъ стеѕь свохъ
СП
17.46
ї помощъ іхъ обътъшаетъ вь адѣ. отъ славꙑ своеѩ върінѫш сѩ. обае бъ ꙁбавітъ дшѫ моѭ ꙁ рѫкꙑ адовꙑ
СП
48.15
бжіѣ вельѣ юдеса... како слъньце вьселенѫѭ ꙇсплънѣетъ. како ветъхꙑ ꙁаконъ обетъша. како новꙑ ꙁвѣштаетъ сѧ
К
13b 2
Срв.
С450.10—11
обетъшавъ, –ꙑ
παλαιωϑείς, πεπαλαιωμένος
Който е изгубил силата си, победен
тꙑ бо ес бъ нашъ. обновле водоѭ. обетъшавъша грѣхꙑ родъ нашъ
СЕ
5а 21—5b 1
свꙙтꙑ артемонъ глагола. омраене ѹмомъ. ꙁм обьветьшавьшіꙗ. рабе дьбр огньнꙑѧ. ште л сꙙ отъмештеш не хотꙙ слꙑшат
С
231.12—13
Изч
Е
СП
СЕ
К
С
Гр
παλαιόομαι
обътъшат
обьветьшат
Нвб
Срв
овехтявам