Старобългарски речник
обае 
обае съюз нареч I. съюз 1. Свързва съчинени противопоставителни изречения: но, ала, а горе тебѣ хораꙁнъ. горе тебѣ втъсада. ѣко аще въ тѹрѣ  сдонѣ. бѫ слꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ васъ. древле ѹбо въ врѣтщ  попелѣ покаал сѧ бѫ. обае гллѭ вамъ тѹромъ  сдонѹ отърадьнѣе бѫдетъ вь день сѫдънꙑ. неже вамъ М Мт 11.22 З.Срв. Лк 10.14 М З  рее мъ ... сцѣленѣ творѭ дьнесь  въ трет коньаѭ. обае подобаатъ м дьнесь  ютрѣ.  въ онъ день т. ѣко не въꙁможъно естъ пркѹ погꙑбнѫт кромѣ ерсма М Лк 13.33 ї помощъ іхъ обътъшаетъ вь адѣ. отъ славꙑ своеѩ върінѫш сѩ. обае бъ ꙁбавітъ дшѫ моѭ ꙁ рѫкꙑ адовꙑ. егда пріемⷧетъ мѩ СП 48.16 годна врѣмене ꙗко ꙁмна ... повелѣ вьсѣхъ обнажьше. на ꙗснѣ посрѣдѣ града съмрьꙁъшемъ сꙙ ѹмрѣт. обае вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ С 89.10 След отрицателни изречения: обаче. обрашть же сѧ съ къ нмь рее. дъштер ꙇмскꙑ. не плате сѧ о мьнѣ. обае себе плате сѧ  ѧдъ вашхъ М Лк 23.28 З 2. Свързва съчинени присъединителнопротивопоставителни изречения: но, обаче, при все това вь ньже колжъдо градъ въходте ꙇ не премлѭтъ васъ. ꙇшъдъше на распѫтьѣ его рьцѣте. ꙇ прахъ прлепъше насъ отъ града вашего отътрѧсаемъ вамъ. обае се вѣдте ѣко прблж сѧ на вꙑ цсрстве бже М Лк 10.11 З А се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скоръпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага. ꙇ ньтоже васъ не врѣдтъ. обае о семь не радѹте сѧ ѣко дѹс вамъ повнѹѭтъ сѧ. радѹте же сѧ ѣко мена ваша напсана сѫтъ нбсхъ М Лк 10.20 З А СК да ѹбо не гнѣва сꙙ на нꙙ. ꙗко отвръгошꙙ сꙙ тебе. древь. обае стоѧтꙿ непрѣклонн С 110.4 Обаче; въпреки всичко, при все това. ꙇ аште въ ꙁамъ даате отъ нхъже аате въспрѩт. каѣ вамъ хвала естъ ... обае любте врагꙑ вашѧ  благотворте. ꙇ въ ꙁамъ дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З А СК глѭ же вамъ ѣко вьсѣкомѹ мѫщюмѹ дадѧтъ. а отъ не мѫштааго.  еже матъ отъмѫтъ отъ него. кц. обае врагꙑ моѩ тꙑ. не хотѣвъшѧѩ мьнѣ (да) да цсрь бмь бꙑлъ надъ нм. прведѣте сѣмо. ꙇ сѣцѣте ѩ прѣдъ мъноѭ М Лк 19.27 З ѣко ѣша въ рѫцѣ гні. віна нерастворена їсплънь раствореніѣ. ї ѹклоні отъ сеѩ въ онѫ. обае дрождьѩ его не скрꙑдашѩ сѩ. іспіѭтъ вьсі грѣшьні ꙁем СП 74.9 аще [] ... обае, аще  ... нъ обае εἰ καὶ ... ὅμως, εἰ καὶ ... ἀλλ᾿ ὅμως, εἰ καὶ ... ὅμως μέντοι, εἰ καὶ ... ἀλλ᾿ οὖν γε Макар че ... все пак; макар и ... но все пак пото толꙿм ꙁълъ с. прѧт благодѣт. аште не  се же ꙁъло мьнш. а тебѣ стъ на добро. обае тво ꙁьлоб прѣдолѣтъ С 336.18—19 цѣсарь же даудъ. аште въ грѣхъ бѣ въпалъ. обае въ правъдѫ бѣ обленъ С 360.7—8 а юда обдѣ покаан. аште  сьребро поврьже ждомъ  рее мꙿ. съгрѣшхъ прѣдавъ крьвь беꙁ внꙑ. обае не вьста н въсплака сꙙ С 362.29—363.1 аште бо  ѹстꙑ намъ нꙑнꙗ не бесѣдѹ. обае дѹхомъ въ стоѧштхъ слѹхꙑ вьптъ С 385.5—6 могл бꙑшꙙ глаголат. аште  льжа  непрѣпьрва словеса глагол҄емаꙗ. нъ обае же ꙗкоже  пр нѣхъ не стꙑдѣахѫ сꙙ С 441.2—3 нъ обае ἀλλ᾿ ὅμως, ἀλλὰ μέν Свързва съчинени противопоставителни изречения: но все пак, но въпреки това вдѣвъ їѡсфъ своѭ братѭ ... нъ обае їѡсфъ пеал велкꙑ на млость прѣложвъ. падъ на вꙑ брат. плака сꙙ о нхъ С 364.25 же бо прѣдъ вратꙑ лежꙙштааго мнѹѧ. хꙿже н вдовалъ стръгнѫт хоштетъ бѣдꙑ  родьства.  молтъ пѹстт нѣкоторꙑѧ. же то мъ съкажѫтъ. нъ обае отъ того нꙿтоже прѧ С 374.15 нѣс петра  їѡанна грѫбл҄ь. же  грѫб  некн҄жьнц бѣшꙙ. нъ обае пон҄еже поѹштен покаꙁашꙙ.  на польꙁѫ обьштѫѭ вьсе творшꙙ. того рад небо прѧшꙙ С 378.29 сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ. нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб. вьсѣхъ лкъ спсн пае С 522.12 коѧ дѣл҄ьма внꙑ повѣдте м ѡ ждове сьвѣтъ сътворсте на н҄его. нъ он обае срамьꙗѭтъ сꙙ глаголат С 402.23 обае ѹбо ὅμως μέντοι, ὅμως δέ, ἀμέλει γοῦν Свързва съчинени противопоставителни изречения: но все пак сего рад не можаахѫ вѣроват. ѣко пакꙑ рее саѣ. ослѣп о хъ. ꙇ окамѣнлъ естъ срдца хъ. ... обае ѹбо  отъ кьнѧꙁъ мъноѕ вѣровашѧ вь него М Йо 12.42 З А он же прѣбꙑшꙙ рекше слава господѹ. сълѹ бо сꙙ намъ се на добро ... обае ѹбо  вь темнцѫ мноꙁ отъ странꙑ прхождаахѫ. ѹвѣштат хотꙙште.  слꙑшꙙште хꙿ отъвѣтъ двьꙗхѫ сꙙ С 134.14 стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло.  страшьна хранꙙшта  ... отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта. обае ѹбо прьвѫѭ ношть ѹꙁьрѣвъ льва съпꙙшта. малꙑ ѹбоꙗ сꙙ ꙗкоже тъ м съповѣда С 292.25 ѹбо ... обае μέν ... πλήν Наистина ... но ꙇ снъ ѹбо льскꙑ по нареенѹмѹ детъ. обае горе лвкѹ томѹ. мьже прѣданъ бѫдетъ М Лк 22.22 З їде ѹбо обраꙁомъ ходітъ лвкъ. обае въсѹе мѫттъ сѩ СП 38.7 II. Като нареч. Наистина, действително въ обліенііхъ о беꙁаконенꙑ покаꙁалъ есі вка. ї сталъ есі ѣко паѫнѫ дшѭ его. обае въсѹе въсѣкъ лвкъ СП 38.12 обае блꙁъ боѩштімъ сѩ его спніе его. въселті славѫ въ ꙁемлѭ нашѫ СП 84.10 обае блажѫ рѫцѣ тво ѡ ѡсфе. послѹжъш.  осꙙгъш С 457.20 М З А СК ЗП СП СЕ С МЛ Гр πλήν μέντοι ὅμως ἀλλ᾿ ὅμως πάντως δέ τέως μεν γάρ Нвб обаче ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР