Старобългарски речник
обадт 
обадт -обаждѫ -обадш св Обвиня, оклеветя някого  нѣкотор отъ елнъ обадше епскопа глагол҄ѫште. ꙗко ссн епскѹпъ кѹпно съ артемомъ преꙁвутеромъ. та съкрѹшста капшта артемдова С 221.10 потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахса С 256.24 Изч С Гр διαβάλλω Нвб обадя ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА