Старобългарски речник
обадтел҄ь
обадтел҄ь
-ꙗ
м
Виновник, причинител
въꙁъпьѭ л ꙁовꙑ то боѭ сꙙ. да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтел҄ь бѫдѫ
С
240.17—18
нѣ нктоже дѣтштꙋ обадтел҄ь. лꙿма не матъ родꙙ сꙙ вьсѣавъшааго
С
240.19
Изч
С
Гр
κατήγορος [вар. πατήρ]
Нвб
обадител
ЕтМл