Старобългарски речник
оII 
о предл I. С мест. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване местоположение или място на действие в пространството около нещо, някого и под.: покрай, край, около бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ ѹснѣнъ о рѣслѣхъ его М Мк 1.6 З,А. Срв. Мт 3.4А, СК ꙇ сѣдѣаше о немь народъ. рѣшѧ же емѹ мат твоѣ  братрѣ твоѣ  сестрꙑ твоѩ вьнѣ штѫтъ тебе М Мк 3.32 ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ тво острогъ о тебѣ.  обдѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ М Лк 19.43 З слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ С 77.30  прстѫпвъ агг҄елъ пркоснѫ сꙙ вергахꙿ. облежꙙштхъ о вꙑ ю.  аб отъпадошꙙ вергꙑ отъ тѣлесе ю С 182.7 ставьꙗтъ сꙙ пакꙑ. о ѫтрьн҄мъ. камен С 344.7 При глаголи за допиране, докосване: о, на. прівръгѫ сѧ въ твръдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ влънꙑ хъ раꙁідѫ сѧ. потъкѫ сѧ о наковалѣ непобѣдімѣемъ. нъ сам съть..ні бꙑшѧ К 12b 24 Срв. С448.20 b) При означаване на причина: от, заради, поради въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ М Мк 3.5 З А СК стꙑдѣахѫ сѧ вьс протвлѣѭште сѧ емѹ.  вьс люде радоваахо (!) сѧ о вьсѣхъ славънꙑхъ. бꙑваѭштхъ отъ него М Лк 13.17 З А обрашть же сѧ съ къ нмъ рее. дъштер ꙇмскꙑ. не плате сѧ о мьнѣ. обае себе плате сѧ М Лк 23.28 З отъвѣшташѧ емѹ юде глѭште. о добрѣ дѣлѣ не метемъ каменѣ на тѧ. нъ о власфм М Йо 10.33 З А въꙁвеселі сѩ ег҄ѹптъ о схожденііхъ. ѣко нападе страхъ іхъ на нѩ СП 104.38 о схъ раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ С 49.11 о свомъ невѣрьствѣ  непокорен покаавъ сꙙ С 291.17 с же м не просто нꙑнꙗѹ реено. нъ да не гнѣвамъ сꙙ на врагꙑ нъ млѹмъ ѧ.  плаемъ сꙙ о н҄хъ  пеемъ сꙙ м. он бо сѫтъ ꙁъло страждѫшт С 406.24 тꙑ же м врѣдъ повѣдаш. же бо о томꙿ праꙁдьноват  радоват сꙙ С 447.12 c) При означаване на цел, предназначение: за аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ М Лк 22.32 З слꙑшавъ же с рее. с болѣꙁнь нѣстъ въ съмрът нъ о славѣ бж. да прославтъ сѧ снъ бжі еѩ М Йо 11.4А, СК Н въ конець о ідітѹмѣ пъс(а)ломь асафовъ СП 76.1 млⷪ҇ ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго СЕ 36а 10, 11 мⷧ҇о ѡ ꙁбавлень блѫда ꙇ о ѹгашень плът СЕ 36b 16, 17 d) При означаване на съпътстващи обстоятелства: според, в името на а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана М Йо 3.21А мол҄ѣаше сꙙ мъ глагол҄ꙙ. прѣбѫдѣте о вѣрѣ хсовѣ С 16.25 прѣскврьнънꙑ бо врагъ родѹ лскѹ. же прсно добрѣ жвѫштмъ о боꙁѣ. своѭ ꙁавстѭ бѣсꙙ сꙙ насл҄ѣтъ С 519.17 2. За обектни отношения a) При означаване предмета на речта, мисълта или обекта на действието: за ꙇ о одежд то сѧ пеете. съмотрте крнъ селънꙑхъ. како растѫтъ. не трѹждаѭтъ сѧ н прѧдѫтъ М Мт 6.28 З А онъ же отъвѣштавъ рее мъ. ꙇлѣ ѹбо пршедъ прѣжде ѹстротъ вьсѣ. ꙇ како естъ псано о снѣ ловѣьсцѣемь. да мъного постраждетъ  ѹньжѧтъ і М Мк 9.12 З нъ аште то можеш помоꙁ н(а)мъ. млосрдовавъ о насъ М Мк 9.22 З А СК ꙇ та въ тъ асъ прставъш сповѣдааше сѧ гв. ꙇ глааше о немь. вьсѣмъ аѭштмъ ꙁбавленѣ въ мѣ М Лк 2.38 З А онъ же глааше о цркв тѣла своего М Йо 2.21 З А ꙇ ѣко не трѣбовааше да къто съвѣдѣтельствѹѹтъ о лвцѣ М Йо 2.25 З вꙑ посъласте къ о(о)анѹ. ꙇ съвѣдѣтельствова о стнѣ М Йо 5.33 З А а наемьнкъ бѣжтъ. ѣко наемьнкъ естъ  не радтъ о овъцахъ М Йо 10.13 З А жрътвꙑ ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ. їде реетъ міръ на люд своѩ СП 84.9 нꙑнѣ же пае вьпемъ о братрѣ нашемь СЕ 27b 7 ꙁаповѣд стꙑхъ ѡць. о покаань раꙁбоѣ. ꙇ о вꙿсемь грѣсѣ СЕ 102а 5, 6 покаж  о мьнѣ недостонѣ рабѣ свомъ. своѭ благꙑн҄ѫ С 21.29 вьꙁвѣстшꙙ мꙋ о н҄хъ С 59.3 обновлъ же о ѹенцѣхъ С 94.4 свꙙтꙑ же помол сꙙ  цѣлова .  съповѣда мѹ вьсе о ꙁьлоьстьнѣѣмь ѹал҄ С 199.14 попекъ сꙙ о немошт ловѣьстѣ.  о братѣ поболѣвъ С 291.20, 21 слово о алкан. ї ѡ їѡсфѣ С 354.16, 17 нъ сьде ѹбо о вꙿсемь ѹспѣсѣ глагол҄етъ вьсѣьстѣѣмь. же о блжьн҄мъ творт подобаа С 370.18 бесѣдоваста къ себѣ о вꙿсемь семь прклюьшмъ сꙙ С 473.4 При означаване обекта на враждебно отношение: против. ѡ мьнѣ глѹмлѣхо [!] сѩ сѣдѩштеі въ вратѣхъ СП 68.13 анупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ С 101.21 При глаголи за заклеване: в. ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога С 122.1 ꙁаклнамъ ва. о непобѣдмѣмъ нашемъ цр савор С 257.10 b) При означаване оръдието на действието, средството за съществуване: посредством, с, чрез а фарсѣ глахѫ. о кънѧѕ бѣсъ ꙁгонтъ бѣсꙑ М Мт 9.34 З А аще л же о пръстѣ бжі аꙁъ ꙁгонѭ бѣсꙑ М Лк 11.20 добро естъ солъ. аште же соль ѹбоѣатъ о емъ осолтъ сѧ М Лк 14.34 З о немьже сѫдѣ. сѫдте сѫдⷮ ꙸс вамъ СК Мт 7.2 да о семь прославтъ сѧ. прѣстое мѧ твое СЕ 27а 13  тъ прослав[] бога о вьсѣхъ ѹдесехъ С 203.5 c) При глаголни съчетания със съществителни и прилагателни: за, в рее емѹ гь его. добрꙑ рабе  благꙑ  вѣрьне о малѣ бѣ вѣренъ. надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ. вьнд вь радость г твоего М Мт 25.21 З А СК аще не бмь пршелъ  глалъ мъ. грѣха не бѫ мѣл. нꙑнѣ же  внꙑ не мѫтъ о грѣсѣ своемъ М Йо 15.22 З А СК  ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост Р II 1.21 о себѣ ἐξ ἐμαυτοῦ, ἀφ᾿ ἑαυτοῦ, ἑαυτῷ, καϑ᾿ ἑαυτόν, ἐφ᾿ ἑαυτῷ, αὐτόματος От себе си; от само себе си; сам по себе си тако естъ цѣсарестве бж. ѣкоже лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ. ꙇ съптъ ... ꙇ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ. о себе бо ꙁемлѣ плодтъ сѧ М Мк 4.28 ѣко аꙁъ о себѣ не глахъ. нъ посълавꙑ мѧ отъцъ. тъ мьнѣ ꙁаповѣдь дастъ. то рекѫ  то въꙁглѭ М Йо 12.49 З бѫдѣде [!] въ мънѣ  аꙁъ въ васъ. ѣкоже роꙁга не можетъ плода творт о себѣ. аште не бодетъ (!) на лоꙁѣ тако  вꙑ. аште вь мьнѣ не прѣбѫдете М Йо 15.4 З А СК не ѡ себ [!] кто пре(ме)тъ Е 10а 13 не о себѣ бо бъⷭі спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ К 10b 15 сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ С 522.11 II. С вин. 1. За обстоятелствени отношения a) При означаване на мястото на действието в пространството около предмета след глаголи със значение ’допирам се, докосвам [се]’: о ꙇ на рѫкахъ въꙁъмѫтъ тѧ. да не о камень прѣтъкънеш ногꙑ твоеѩ М Лк 4.11 Срв.Мт 4.6 З,А; СП 90.12 онъ же рее сътворвъ молтвѫ брате отврьꙁ мѹ да вьлѣꙁетъ. ѫтръ же бꙑвъ ꙁвѣрь.  ногама прѣдъ н҄ма опъръ сꙙ о стлъпъ С 558.28 b) При означаване на времето, през което става нещо: в течение на, през  вьсѫ ꙁмѫ полваѭштемъ намъ. два о лѣто въꙁмогошꙙ сꙙ прѧт садове многꙑѧ рад хѹхотꙑ (!) С 301.22 2. За обектни отношения. При означаване на лице или предмет, обект на речта, мисълта, грижите: за тѹн҄е прде хс. ꙁа вьсь мръ пролꙗт кръвь своѭ. о н҄ѫже тꙑ сьвѣштаваш сꙙ  мѣнѫ творш бестѹдье С 415.14 метат жрѣбьѩ о ьто βάλλω κλῆρον ἐπί τι, λαγχάνω περί τινος Хвърлям жребий за нещо ꙇ пропьнъше  раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ о нѧ. кто то вьꙁьметъ М Мк 15.24 З,А, СК. Срв. СП 21.19 СЕ50а 20 о деснѫѭ [странѫ] a) ἐκ δεξιῶν, εἰς τὰ δεξιὰ μέρη, ἐν δεξιᾳ῀, ἐν τοῖς δεξιοῖς От [на] дясно, вдясно; от дясната страна рее гъ гв моемѹ. сѧд о деснѫѭ мене М Мт 22.44 ЗI А СК реетъ цсръ сѫштмъ о деснѫѭ его М Мт 25.34 З,А, СК. Срв. С 123.17 тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка. едного о деснѫѭ  едного о шѫѭѫ М Мт 27.38 З,А, СК. Срв. Мк 15.27 М,З, А, СК;Лк 23.33 М,З, А, СК; СЕ 50а 23 она же рѣсте емѹ. даждъ нама да еднъ о деснѫѭ тебе.  еднъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твое М Мк 10.37 З А СК онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК сѣде о деснѫѫ велъствѣ на всокхъ Е 6а 16 ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ С 209.9 b) τῇ δεξιᾳ῀ χειρί В дясната ръка, отдясно ꙗв же сꙙ дꙗволъ о деснѫѭ дръжꙙ меь С 76.5 о лѣвѫѭ [шѹѭ] a) ἐξ εὐωνύμων, ἐξ ἀριστερῶν, τῇ ἀριστερᾳ῀ От [на] ляво, вляво; от лявата страна она же рѣсте емѹ. даждъ нама да еднъ о деснѫѭ тебе.  еднъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твое М Мк 10.37 З А СК тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка. едного о деснѫѭ  едного о шѫѭѫ М Мт 27.38 З,А, СК. Срв. Мк 15.27 М,З, А, СК;Лк 23.33 М,А, СК; СЕ 50а 23 b) τῇ ἀριστερᾳ῀ [χειρί] В лявата ръка, отляво ꙗв же сꙙ дꙗволъ о деснѫѭ дръжꙙ меь. о лѣвѫѭ же ꙁм С 76.5 М З А СК Б О Н У Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ П5 Гр περί ἐπί ὑπό ἐν κατά εἰς πρός ὑπέρ διά παρά σύν ἐκ μέχρι τῇ ὑποϑέσει безпредложен Dativus, безпредложен Genitivus, безпредложен Accusativus. ѡ Нвб о остар ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ДА