Старобългарски речник
нѣмъ 
нѣмъ -ꙑ прил Който не може да говори, ням ꙇ отъвѣштавъ еднъ отъ народа рее. ѹтелю првѣсъ снъ мо къ тебѣ. ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ М Мк 9.17 З А СК вдѣвъ же съ ѣко сърштетъ сѧ народъ. ꙁапрѣт дхѹ нестѹ(ѹ)мѹ глѧ емѹ. нѣмꙑ ꙇ глѹхꙑ дше. аꙁъ т велѭ ꙁт ꙁ него. ꙇ к томѹ не вьнд вь нь М Мк 9.25 З А СК ѡ ꙇмѫштімь бѣсъ нѣмъ З 130а 2 гі да не постъждѫ сѩ ѣко пріꙁъвахъ тѩ. да постꙑдѩтъ сѩ неъстві сънідѫтъ въ адъ. нѣмꙑ да бѫдѫтъ ѹстънꙑ лъстівꙑѩ СП 30.19 аꙁъ же ѣко глѹхъ не слꙑшахъ. ї ѣко нѣмъ не отвръꙁаѩ ѹстъ своіхъ СП 37.14 Срв. СЕ76b 10 побѣдлъ ес вꙿсѧ глꙑ. неьствꙑхъ. вꙿсь же дхъ нѣмꙑ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ нѣмѫ СЕ 43а 15—16, 16 а л мрьтвааго того  нѣмааго капшта нѣстъ м прѣобдѣт С 226.25 прде нѣкто палатї ... пораженъ дхомъ непрꙗꙁнномъ. прѣбꙑ самъ нѣмъ  неподвжмъ С 562.10 Като същ. нѣмꙑ м ед Немият, този, който не може да говори ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѫште. добрѣ вьсе твортъ. (ꙇ) глѹхꙑѩ твортъ слꙑшат. ꙇ нѣмꙑѩ глат М Мк 7.37 З А СК Б бꙑстъ же бѣсѹ ꙁгънанѹ прогла нѣмꙑ. ꙇ двлѣахѫ сѧ народ М Лк 11.14 З.Срв. Мт 9.32, 33 З А ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ народ мъ(но)ꙁ. ꙇмѫще съ собоѭ хромꙑ. нѣмꙑ  слѣпꙑ  бѣсънꙑ. ꙇ нꙑ мъногꙑ М Мт 15.30 З М З А СК Б СП СЕ С Гр ἄλαλος μογίλαλος κωφός Нвб ням ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА