Старобългарски речник
нѣмость 
нѣмость - ж Немота, неспособност да се говори вьсплюнѫвъ на ѩꙁꙑкъ его. сътрѣблъ ес нѣмость отъ ѩꙁꙑка его СЕ 28а 12 Изч СЕ Нвб Срв нямота, немота ОА Дюв НГер ЕтМл БТР ДА