Старобългарски речник
нѣкъто
нѣкъто
местоим
неопр
Някой, някой си
ꙇсъ же рее пркоснѫ сѧ мьнѣ нѣкъто. аꙁъ бо юхъ слѫ шедъшю ꙁ мене
М
Лк 8.46А,
СК
въсѣкъ бⷪ҇ хра(мъ) (...) (сѧ) нъ отъ кⷪ҇гѡ
Е
25б 5—6
въ то же врѣмꙙ бѣ. нѣкꙿто мѫжь въ пѹстꙑн҄ на въстоцѣ. агг҄ельскомъ жтмъ жвꙑ на ꙁем
С
191.1—2
цѣсарь же о поставьн епскѹпа ... глагола да поставꙙтꙿ. нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣгого (погр. вм. нѣкого, Север., с. 202, бел. под линия). мѫжа мента доброговѣна
С
202.12
смѡне мамъ т нѣто решт. дъва длъжнка бѣаста. давъшꙋ ꙁамꙿ нѣкомѹ
С
393.21
прдѣте къ мнѣ вс. то нѣкꙿто дъ. нѣкꙿто сѧ подвжѧ
Р
II 4.30—31, 32
М
А
СК
Е
С
Р
Гр
τὶς
εἷς
нѣкꙿто
Нвб
Срв
някой
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА