Старобългарски речник
нѣкоторꙑ 
нѣкоторꙑ местоим прил Някой [си] блаженꙑ кодратъ поꙗше глагол҄ꙙ ...  нѣкотор отъ вьслѣдъ дѫштꙙѧ братѧ. поꙗахѫ сь н҄мъ С 119.5  нѣкотор отъ елнъ обадше епскопа С 221.9—10 въ то же врѣмꙙ гон҄енꙗ. обрѣтошꙙ сꙙ въ персьстѣ ꙁем. вь нѣкоторѣ вьс нарцамѣ аса. дъва брата С 255.11 потомъ нѣкотор отъ влъхвъ. обадшꙙ свꙙтаꙗ. їѡнѫ  варахсꙗ. къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ С 256.23—24  на пѫт ꙗко прѣплѹховѣ їѡрданъ. сърѣтошꙙ на нѣкотор глагол҄ѫште С 296.24 прставꙿнкъ нѣкоторꙑ бѣ тѹ дръжꙙ повньнааго. аште не повелѣно м бѫдетъ рее не спѹштѫ С 310.20 Някакъв [си].  дшѫ го отъ агг҄елъ прѣмьмѫ.  съ божьствънѫѭ нѣкоторѫѭ хвалоѭ же  добровон҄мъ. на небеса въꙁносмѫ С 296.8—9 С Гр τὶς ποῖος нѣкотор Нвб Срв никутрѝ диал ЕтМл