Старобългарски речник
нѣкол
нѣкол
нареч
Някога, преди
вꙑ ꙁлатоносвꙑѧ женꙑ вдꙙштꙙѧ. теен женьско. сѭ ѧꙁѫ понѣ допоꙁдѣ нѣкол. отъложвъшꙙ ꙁлатьнааго желанꙗ ... прѣмѣнте ѹтварь ѭже обложен сте
С
447.4
она же нѣкол пршедꙿш вꙿсꙙ. ꙗко бѣаше дѣло. по вьсемѹ съкаꙁа мѹ
С
517.13
Изч
С
Гр
ποτέ
μόλις
Нвб
Срв
някоги
диал
ЕтМл
някога
ОА
НТ
ЕтМл
БТР
АР