Старобългарски речник
нъ 
нъ съюз I. За противопоставяне 1. Свързва съчинени противопоставителни изречения, от които първото отрича едно действие, а второто утвърждава друго противоположно: а, но, напротив ꙇ пршедъ съ въ домъ кънѧжь ... гла мъ. отдѣте не ѹмьрѣтъ бо дѣвца нъ съптъ М Мт 9.24 З,А, СК. Срв. Лк 8.52 М З А СК глѭште. ѹтелю вѣмь ѣко право глеш. ꙇ ѹш. ꙇ не на лца ꙁърш. нъ вꙑстнѫ пѫт бжю ѹш М Лк 20.21 З гла томѣ ... прнес рѫкѫ твоѭ. ꙇ вълож въ ребра моѣ. ꙇ не бѫд невѣренъ нъ вѣренъ М Йо 20.27 З А О тѣ(мь)же брате нѣсмъ рабꙑн()на ѧда. нѫ свободн(ѧ) Е 28а 15 ї о немъ вьсмѣѭтъ сѩ  рекѫтъ. се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ. нъ ѹпъва на множьство богатъства своего СП 51.9 дажд емѹ не въ тъще тщ [!] . нъ въ стнѫ бѣгат. вꙿсѣкоѩ ꙁълобꙑ СЕ 81b 15 вьсѧ л прѣпрость спсаетъ ѣвль сѧ въ адѣ бъ. н. нъ і тѹ вѣрѹѭштѧѩ К 13а 19 Срв. С449.21 нꙑн҄ꙗ же о селцѣ добрѣ не радѹѭтъ сꙙ. но плаѫтъ сꙙ С 386.22 сьде же нсоже таковааго. не (погр. вм. нъ, Север., с. 491, бел. под линия) вьсѣм та жде лѣность отъврьжена стъ С 491.21 2. Свързва съчинени противопоставителни изречения. от които второто ограничава първото или има отстъпителен смисъл: но, обаче гла емѹ съ ... ꙇ вꙑ ст есте. кⷰ҇. нъ не вьс М Йо 13.10 З А СК вꙑ же пеальн бѫдете. нъ пеаль ваша въ радость бѫдетъ М Йо 16.20 З СК вꙑ глаголасте лъжѫ о н҄емь. нъ стна не дастъ мѹ того сътворт С 261.27 сца бѣ  ꙁмꙗ сладька бедѣдоѭ. нъ горька льстѭ С 351.8 ꙙсто глаголааше. днъ отъ васъ прѣдастъ мꙙ. нь не ꙗвѣ го покаꙁа С 412.26 хощеш да б  еднь к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ  вь раꙁѹмъ стнꙿнъ пр҄дѫтъ Р VII 4.2 3. Свръзва съчинени противопоставителни изречения, от които първото е отрицателно, а второто напълно го отрича: но ꙇ не вьвед насъ въ напасть. нъ ꙁбав нꙑ отъ непрѣꙁн. ѣко твое естъ цсрстве. ꙇ сла  слава М Мт 6.13 З А СК ꙇсь же слꙑшавъ рее мъ ... не прдъ бо праведьнкъ прꙁъватъ. нъ грѣшънкꙑ на покаане М Мт 9.13А, СК не въходѧщее въ ѹста скврънтъ лвка. нъ сходѧщее ꙁ ѹстъ то скврънтъ лвка М Мт 15.11 З 4. Свързва отделни, еднородни части на изречението, които се ограничават или допълват по значение: ала, а не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл҄ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меь М Мт 10.34 З не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ въсѣ бо ста. нѫ ꙁло лвкꙋ. прѣтканѣ. ѣдѫщом(ѹ) Е 4а 10 гї бже вꙿседръжтелю ... не ѫꙁоѭ родьства. нъ вѣроѭ. ꙇ любовѭ. дховъноѭ. съподобле стаа мка СЕ 10b 10 въ стнѫ слава тебѣ бесъмрътънꙑ црю ... ѣко не хощеш. съмрът грѣшънкѹ. нъ обращенью  жвотѹ СЕ 101а 22 плаі сѧ горъко ꙇ въꙁдъхні вельм не прѣданаго раді са. нъ прѣдавъшаго раді юдꙑ К 3b 38 гласъ глагол҄ꙙ. не непотрѣбьнъ нъ ꙁбъранъ съсѫдъ стъ їѡанъ С 287.21 II. За присъединяване. При въвеждане на ново изречение към предходен контекст с известно противопоставяне: но, ала н вьлваѭтъ вна нова. въ мѣхꙑ ветъхꙑ ... нъ вно ново въ мѣхꙑ новꙑ вълваѭть М Мт 9.17 по вьсѧ дьн бѣхъ въ васъ ѹѧ въ цркве  не ѩсте мене. нъ да събѫдѫтъ сѧ кънгꙑ М Мк 14.49 З естъ отрошть сьде еднъ. ꙇже матъ пѧть хлѣбъ ѩьнъ. ꙇ дьвѣ рꙑбѣ. нъ с ь(то) сѫтъ вь се(л)ко М Йо 6.9 З А то мꙙ мѹ стъ. оні же рѣшꙙ кодратъ. нъ  велка рода стъ С 101.4 понѣ прд на мѣсто кѹмръско. онъ же рее. нъ не бѫдетъ польꙁꙙ твомъ кѹмремъ. аште тѹ прдемъ С 131.6 При въвеждане на отговор след въпрос се доближава до емоционална частица. да ъто тѣмъ. нъ не ѹ тебе распѧлъ естъ. ѣкоже ха ждове К 9а 2 како ѹбо вьꙁалка богъ. нъ въꙁалка робмъ обраꙁомъ С 345.1 Риторична фигура [анафора]. м бо пъваѭште. хꙑтростѭ л словесънѫѭ. нъ вьсѣхъ бѣахѫ грѫбьш. нъ богатъствомъ л. нъ н жъꙁла н онѹштꙙ мѣахѫ. нъ доброродьствомъ л. нъ ѹбоꙁ  отъ ѹбогъ. нъ отььствомъ л велкомъ. нъ отъ мѣстъ бѣахѫ ненаротъ. нъ множьствомъ л свомъ. нъ не бѣаше хъ бол҄е дного на десꙙте.  т же распрашен С 442.9, 10, 11, 12, 13, 14, 15 грꙙдетъ ꙗко бъ.  сꙑнъ ю. нъ да сꙿ н҄мъ сьндемъ. нъ да с нмъ лкъствѹмъ. нъ да въꙁграмꙿ сꙙ. нъ да потъштмъ сꙙ. нъ да проводмъ. нъ да въспомъ. нъ да подвгнемъ сꙙ С 459.29, 30, 460.1, 2 како  ѹбо проꙁовѫ. сльньце нь ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ С 509.3 III. За градиране. След отрицателно изречение или след отречена част от изречение: но и, дори и н една отъ нхъ нѣстъ ꙁабьвена прѣдъ бмъ. нъ  влас главꙑ вашеѩ вьс штътен сѫтъ М Лк 12.7 З А Б ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ і раꙁбоінікꙑ ждѧтъ. прітаѭште съмрьт его К 11а 16 петръ връховьн҄ апосотоломъ ... же клюꙙ небесьнꙑѧ отъ га прмъ. владꙑкꙑ хса. не дꙿноѭ  дꙿващд. нъ  тршꙿд го отъвръгъ сꙙ  потомь плакавъ сꙙ горько С 526.26 IV. За ограничаване, изключване 1. След отрицание: освен, освен само, но само ꙇ вънеꙁаапѫ вьꙁьрѣвъше нкогоже не вдѣшѧ. тъкъмо нъ са едного съ собоѭ М Мк 9.8 З тать не прходтъ. нъ да ѹкрадетъ.  ѹбетъ.  погѹбтъ М Йо 10.10 З А СК прѣбꙑстъ ѹсоровѣ вьс. нꙿсоже ного рад. нъ ѹбт стааго съ нсѭ же  сътвор С 47.19 2. След риторичен въпрос: освен, освен само, но само то кто слѣпъ нъ отроц мо.  глѹс. нъ владѫшт (!) м С 323.4, 5 на кого прꙁьрѫ нъ на кротъкааго  млъалвааго  трепештѫштааго мохъ словесъ С 545.6 ѹбо ... нъ μέν ... δέ Да обаче; истина, но ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ ꙁѣло С 274.6 оно ѹбо дрѣво въ адъ сълааше ... оно ѹбо ꙗкоже плѣннка  нага крꙑꙗше. нь се побѣдтелꙗ нага пргвождена навꙑсое вьсѣмъ покаꙁовааше С 489.22 нъ пае μᾶλλον δέ Но повече, но по–скоро не се слшѧ тъ (...) пеальнъ. ꙁане прѣданъ бꙑ (...) нъ пае просльꙁі сѧ  въꙁдъхні К 3а 37 н цѣсара ꙁакона н ꙁаповѣдн помьнѣста. нъ пае бож ꙁаконъ ꙁволста С 212.4 нъ тъкъмо, нъ толко, нъ тъьѭ ἀλλὰ μόνον, μόνον δέ Но само, но все пак ꙇ отъвѣщавъ сотьнкъ рее емѹ. г. нѣсмъ достонъ. да въ домъ мо вьндеш. нъ ткъмо ръц слово. ꙇ сцѣлѣетъ отрокъ мо М Мт 8.8 З А СК глагола мѹ велкꙑ ѳалас. въкѹс брашьна.  не раааше. нъ тъьѭ отъ мѣста до мѣста въ црькв падаѧ на лц свомъ. сповѣдааше сꙙ бѹ С 168.8 обае не вьста н въсплака сꙙ. н сътвор нсоже добрꙑ покаꙗꙁн. нъ тъѭ сло сплетъ дꙗволѹ С 363.3 нъ обае ἀλλ᾿ ὅμως Но все пак, все пак нъ обае їѡсфъ пеал велкꙑ на млость прѣложвъ. падъ на вꙑ брат. плака сꙙ о н҄хъ С 364.25 сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ. нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб. вьсѣхъ лкъ спсн пае. нежел погꙑбеню хотꙙшт. подат ѫꙁнкѹ  долѣ лежꙙштѹѹмѹ рѫкѫ С 522.12 не тъкъмо [тъкъма] ... нъ  οὐ μόνον ... ἀλλὰ καί Не само ... но и сего же рад скаахѫ пае юде его ѹбт. ѣко не тъкмо раꙁарѣаше соботѫ. нъ і оца своего глааше ба. (ра)равенъ сѧ творѧ боу М Йо 5.18 З А не о схъ. же молѭ тькмо. нъ і верѹѭштхъ словомъ хъ вь мѧ М Йо 17.20А, СК глѫште. ꙇ множіцеѭ врагꙑ своѩ. не тъкмо съ досажденьемь помнѧште нъ і дрѹгꙑ своѩ К 4а 2, 3 отвръꙁ же сѧ не тъкъмо реенꙑхъ прѣжде. нъ еще  своеѩ дшѧ. по гласѹ гню глѭщюмѹ СЕ 90а 5, 6 мꙑ же готов смъ ꙁа хрстосово сповѣдан. не тъьѭ дноѭ ѹмрѣт. нъ  тꙑсѫштам С 106.24, 25 не тъкма же сльньце бѣжа. нъ  ꙁемьꙗ трꙙсѣаше сꙙ С 485.3, 4 гда ѹбо ѹꙁьрш не тъкма анг҄елꙑ. нъ  арꙿхагг҄елꙑ.  вьсь съборъ небесъскꙑхꙿ слъ. нъ  самого владъкѫ агг҄елъ сь нам праꙁдьнѹѭшта С 491.3, 5 не тъьѭ проштень полѹ таковааго грѣха. нъ  бол҄ьшꙙѧ съподоб сꙙ ьст С 526.28, 29 не тъьѭ ... нъ н οὐ μόνον ... ἀλλ᾿ οὐδέ, οὐ μόνον ... ἀλλὰ οὔτε Не само ... но и не тꙑ тъьѭ ѡ плате. нъ н ждове нъ н слѣп. н мрьтв н сльнце н лѹна С 433.19 хꙿже не тъьѭ вьꙁꙙт не ра правьднꙑ. нъ н вдѣт ра С 518.13 не просто ... нъ [] οὐχ ἁπλῶς ... ἀλλά Не само ... но [и] да навꙑкнеш. ѣко не дрѣво просто толікѹ юдесъ бѣ віна. нъ прімꙑ дрѣво на побѣдѫ К 10b 13, 14 тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ  дѣлесемь вннꙑ сътвор своѧ ѹенкꙑ. рѣшт  вꙙꙁат С 358.5 а не нъ μη ὅτι Камо ли а аште  днъ б бꙑлъ ѹдмꙑ. довьлѣаше наше слѣ одолѣт. а не нъ толко множьство С 82.30 нъ  ἀλλά γε καί, ἀλλὰ καί, ἀλλ᾿ οὔτε Но и дори мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧ ꙇлѣ ꙁбавт. нь ꙇ надъ вьсѣм см трет се день матъ дънесь М Лк 24.21 З А пасхѫ ... тѫ бо ті ѹготовашѧ. а нашѫ самъ хъ ѹготова нъ і самъ пасха бꙑстъ мѫкоѭ К 6а 39 аште оно невѣсть. то  с невѣдѣт стъ. нъ  отьць вѣтъхѹ ꙁавѣтѹ не вѣдѣ С 305.10 стражꙙ крѣпꙑ на вьсꙙ сѫпротвьнꙑѧ  мꙑтꙑѧ. нъ  бѣсовьскꙑѧ плъкꙑ. хсомъ дѣствомъ врѣждаѭтъ С 543.6 нъ н ἀλλ᾿ οὐ δέ, ἀλλ᾿ οὐ Но ни, но нито ꙇ се аꙁъ ... не обрѣтъ н едноѩ же о лвцѣ семь внꙑ. ѩже на нь вадте. нъ н родъ М Лк 23.15 З повелѣваатъ глагол҄ꙙ. въꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш нъ н мѣмъ етеромъ сѫштемъ кнꙙꙁ. аште бо  доселѣ ѹмьръшм отъ вѣка. ꙁьлѣ влал сте кꙿтомѹ ѹже не обладате м. нъ н мѣм н вам. нъ н вам самѣм бѫдете кнꙙꙁ С 465.16, 19, 20 дъва нъ дъва δύο δύο Двама по двама ꙇ прꙁъвавъ оба на десѧте  наѧтъ ѩ сълат дъва нъ дъва М Мк 6.7 З аще [] ... нъ εἰ καί ... ἀλλά, εἰ καί ... γέ, εἰ ... ἀλλά γε, εἰ γάρ ... ἀλλά, ὅμως Дори и ... но петръ же рее емѹ.  аште вьс съблаꙁнѧтъ сѧ нъ не аꙁъ М Мк 14.29 З глѭ вамъ аште  не дастъ емѹ въставъ ꙁане естъ дрѹгъ емѹ. нъ ꙁа беꙁоъство его въставъ дастъ емѹ елко трѣбѹѹтъ М Лк 11.8 З А СК аще бо нѣмъ нѣсмъ апсⷪ҇тлъ. нѫ ѹбо вамъ есмъ. пеатъ моемѹ апостлствѹ в есте о г Е 4а 1 онъ же аште  полꙗно бѣаше крьвѭ вьсе тѣло.  акꙑ мѣхъ бѣаше надъменъ. нъ тхо  свѣтъло покаꙁааше лце сво С 117.18 аште бо  пльтѭ отълѫхъ сꙙ отъ тебе. нъ дѹхомь сь тобоѭ смъ С 295.18 М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр ἀλλά μέντοι δέ καί μήν εἰ μή ἤ ἀλλ᾿ ἤ οὖν ἄλλως δέ γάρ ὡς [вар. ὥστε] нь нѫ но Нвб нъ остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА Срв но