Старобългарски речник
нѹждьнкъ 
нѹждьнкъ -а м Насилник ѡтъ дьн же оана кръсттелѣ до селѣ. цсрстве (небеское) нѫдтъ сѧ. ꙇ нѫждьнц в(ъсхꙑ)таѭтъ е М Мт 11.12 З,А, СК. Срв. СЕ 69b 15 Изч М З А СК СЕ Гр βιαστής нѫждънкъ Нвб нуждник ВА