Старобългарски речник
нѹжда
нѹжда
-ѧ
ж
1. Потребност, необходимост, нужда
мала нѹжда дьнесь къ ваше любьв сьвѣштат. мала же нѹжда сьвѣштат
С
405.7, 8
2. Принуда, насилие
вꙿсе сто стꙑмъ проповѣдавъ. тꙑ нꙑнѣ сѩ въпадъшѧѩ въ поганъскꙑѩ нѫждѧ. ꙇ беꙁ волѧ нхъ ѣко непьщева въкѹшьше. съблажꙁньше же сѧ
СЕ
22b 17
3. Усилие, труд
онъ же пакꙑ вьꙁнкъ не ѹꙁьрѣ нкогоже ... съвꙙꙁа брѣмꙙ хотꙙ на скотъ въꙁложт. два въꙁꙿдвгъ съ многѫ нѹждѫ въꙁложвъ на плешт сво
С
41.12
дного съвꙙꙁашꙙ. вергам двом. коꙁълъ тꙙжькъ въꙁложвъше мѹ прведошꙙ го къ воводѣ ... ѹꙁьрѣ стааго савна влѣкома съ нѫждеѭ велкоѭ
С
146.15
стꙑ же ѹжастьнъ протвоѫ томѹ бꙑвъ. рее к н҄е. вьстан жено. сь многоѭ нѹждеѭ въставвъ ѭ отъ ꙁемьѧ
С
517.11
4. Страдание, мъка
гю по ... ѡ ꙁбавт сѧ намъ отъ вꙿсѣкоѩ скръб. гнѣва бѣдꙑ нѫждѧ
СЕ
61а 20
Срв.
СЕ9b 17
да некъл по нѹжд прославтъ ъстъно велко мꙙ тво
С
150.29
гда вдꙙтъ ꙗко ꙁовѫтъ ѧ сѫдѧ на сѫдште. то вѣдꙙтъ ꙗко на трѹдъ на нѹждѫ дѣтъ
С
267.21
5.
Като нареч.
нѹж–деѭ
ἀνάγκη
Принудително, по принуда; насилствено
нікътоже бо нѫждеѭ лѹі бꙑваетъ
К
5а 36
гда вдш ѹенка прѣдаѭште толка бо сла бѣаше ѹтелꙗ ... можааше првлѣшт ѹенка. нь не хотѣаше нѹждеѭ сътворт добра
С
408.24
нѹждѫ творт
βιάζομαι, ἀναγκάζομαι, καταναγκάζομαι
Извършвам насилие; принуждавам
прѣшедъ же ордана вдѣхъ ꙁемьѭ до нꙑн҄ѣшьнꙗго. послѹшъствѹѭштѹ. бꙑвшѹ на н҄е бжю гнѣвѹ. творꙙштхъ рад грѣхꙑ жвѫштхъ на н҄е. страннкꙑ ѹбваѭште. но много нѹждѫ творꙙште
С
128.18
камен глаголат нѹждѫ твортъ
С
396.10
гда рат бѣшꙙ нѹждѫ творꙙште (вм. нѹждѫ творꙙштꙙѧ, Север., с. 419, бел. под линия). н пѣсн можаахѫ сьпѣт на ꙁем штѹжде
С
419.5
нѹждѫ себѣ сътворт
ἀναγκαῖον ἡγέομαι
Принуден съм
нѹждѫ себѣ сътворвъ. їнѣмъ ... проповѣдат слово бе съблаꙁна
С
24.16—17
мамь нѹждѫ, нѹжда м стъ
ἔχω ἀνάγκην, ἀναγκάζομαι
Имам нужда, изпитвам необходимост
ꙇмамъ нѫждѫ ꙇꙁт ꙇ вдѣт е
М
Лк 14.18
З
А
СК
їѡсфа тъкмѫ вдѣн ѫтробꙑ. ꙁꙿнца вьꙁраѧ дѣвѫ ѫтробѫ съмотрѣше. въпрашат хотѣаше. тоже мльат мѹ нѹжда бѣаше
С
240.6
нѹжда стъ
τὸ ἀναγκαῖον
Нужно е, необходимо е, трябва
егда слꙑша рее їс. тъгда прѣбꙑ на н҄емъже бѣ мѣстѣ. дъва дьн. каꙗ же бѣ нѹжда прѣбꙑт господев
С
313.20
нѹждеѭ л вол҄еѭ
ἀνάγκῃ ἢ γνώμῃ
По принуда или по убеждение
рьці м. како подобаше створіті лѹъшъ. нѫждеѭ ілі волеѭ. аште нѫждеѭ. ꙇ тако не бі лѹі бꙑлъ
К
5а 34—35
Срв.
С413.30
нѹждеѭ любо не нѹждеѭ
С принуда или без принуда
ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ. нѫждеѭ любо не нѫждеѭ
СЕ
72а 13—14, 14
нѹждеѭ ѹмьръ [съмрьтьнъ]
βιοϑανής
Умрял от насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос]
да рекѫтъ намъ комꙋ нѫждеѭ ѹмьрьшѹ. вьсь мръ ѹенкъ спльн҄енъ бꙑстъ. комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. ѹенц дрꙋꙁ с н҄мъ толц. ꙁа мꙙ ѹтелꙗ свого ѹмрѣшꙙ. комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. менемь толко лѣтъ бѣс ꙁгонꙙтъ сꙙ
С
136.12, 13—14, 16—17
ꙁа мꙙ ѹтелꙗ свого ѹмрѣшꙙ ... не раꙁѹмѣѭтъ же ꙗко нѹждеѭ съмрьтьнъ стъ. же по сво вол҄ ꙁводꙙ себѣ отъ жтꙗ
С
136.20—21
М
З
А
СК
Е
СЕ
К
С
МЛ
Гр
ἀνάγκη
βία
βοήϑεια
βάσανος
нѫжда
Нвб
нужда
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
нужба
диал
Дюв
НГер
ДА