Старобългарски речник
нѹдт 
нѹдт -нѹждѫ -нѹдш несв Принуждавам, насилвам някого ѡтъ дьн же оана кръсттелѣ до селѣ цсрстве (небеское) нѫдтъ сѧ М Мт11.12 З А СК ꙇ тъ творѣаше сѧ дале т. ꙇ нѫждаашете  глѭшта. облѧѕ съ нама М Лк 24.29 З А О блюд сѧ. ѣко нкътоже тебе нѫдтъ прт на сь обраꙁъ ... своеѭ л волеѭ хощеш стꙑ аћлскꙑ обраꙁъ прѩт. ѿ҇вⷮ҇ѣ ... аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ СЕ 96а 9, 15 відѣ лі беꙁаконье іхъ. егда брані бѣшѧ нѫдѧшѧѩ іхъ К 7b 5 нѹдш отъстѫпт отъ бога жвааго. обѣштаваѧ цѣсарьскꙑѧ любьве С 50.6 вь лѣтѣхъ лк҄нꙗ цра. бѣаше гон҄ен велко на крьстꙗнꙑ.  вьс благовѣрьнѣ жвѫштї о хѣ. нѹждаахѫ сѧ жрът богомъ С 68.26—27 есо рад ц не нѹдм сам прходꙙтъ на жрътвѫ С 127.19 мѫт повелѣно вꙑ стъ а не нѹдт С 138.8  вдѣвъ пакꙑ павъла глагола мѹ. отд отъсѫдѹ старье. пото мꙙ нѹдш. не можеш сьде прѣбꙑт С 170.19—20 отъ внꙑ же тоѧ нѹдмъ бѣаше прое жт въ мастꙑр (!) свомъ С 549.1 нѹдт сѧ М З А СК О СЕ К С Гр βιάζω παραβιάζω ἀναγκάζω καταναγκάζω ὑποπιάζω нѫдт Нвб нудя остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РРОДД Срв [при]нудя, [при]нуждавам