Старобългарски речник
нравъ 
нравъ -а м Нрав, характер стꙑ канꙿддъ глагола. протвѫ твомѹ нравѹ  мꙙ твое положено бꙑстъ С 71.17 Поведение, нрави. мꙑ къ дномѹ богѹ прблжамъ сꙙ. раб їс хса стааго дха ...  вѣньцꙙ вьꙁꙙт нетьлѣню. побѣдвъше вашꙙ ꙁълокъꙁньнꙑѧ нравꙑ С 75.11 бѣ мѫжъ нѣкꙑ агг҄ельско жт мꙑ.  подобьно нравомъ жт. прѣмѫдрааго сумеѡна пріобрѣтъ С 557.22 благꙑ нравъ τρόπος ἀγαϑός, ἀρετή Добродетел мѣсꙙца марта к҃ѕ҃. мѫен стааго рнеа. егда нравъ благъ съ доброьстмъ въꙁдрастъ С 252.3 нъ  бол҄ьшаꙗ прьвааго благааго нрава. ноштьна обавт С 514.4—5 добрꙑ нравъ ῃ῏ϑος Добър характер  многа рад достонъ ст жвъ бꙑт. нрава добрааго рад  кротост добро стъ да жвеш С 129.28 шьствь нрава πορεία Начин на живот, жизнен път кꙿто не въсꙿѹдтъ сꙙ остроѭ вѣроѭ сеѭ. како съ радостѭ къ страстемъ дръꙁнѫшѧ ... се ѹбо да прѣтръгъше слово на мѫенкꙑ прѣдемъ. добрѣ сповѣдаѭште шьств нрава С 55.20 С ЗЛ Гр γνώμη ἐπίνοια Нвб нрав ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР