Старобългарски речник
нощьѭ 
нощьѭ нареч През нощта, нощем аште л кто ходтъ ноштѭ. потъкнетъ сѧ. ѣко нѣстъ свѣта о немь М Йо 11.10 З А СК Н онъ же въставъ поѩтъ отроѧ  мрⷮ҇ъ его нощѭ.  отіде въ ећѵпетъ А Мт 2.14 СК Б въ денъ ꙁаповѣстъ гъ млостъ своѭ. ї нощьѭ пѣснъ его отъ мне СП 41.9 ноштьѭ сръдьцемь глѹмлѣхъ сѩ. і клъцаше дхъ моі СП 76.7 ноштъѭ хъ въ вітьлѣомъ раждаетъ сѧ. ноштъѭ пакꙑ вь сіонѣ. ꙇꙁ мръ(.)вꙑхъ пораждаетъ сѧ К 14а 7, 8 Срв. С451.21 прішедъ къ ісв ноштъѭ таінꙑ. таінамъ потаенꙑ. два потаена ѹенка К 14b 37  посълавъ отъведе стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ ноштѭ С 15.9 повел ѹбо ѹтврьдт гробъ до третꙗго дьне. да како пршъдъше ѹенц го ноштѭ ѹкрадѫтꙑ  С 439.21 погребошꙙ ноштѭ сто го тѣло С 538.3  ꙗко собоѭ ностъ стꙑ отъ ефрата рѣкꙑ ноштѭ водѫ С 551.23 нощьѭ  дьньѭ ἡμέρας καὶ νυκτός Нощ и ден стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло.  страшьна хранꙙшта . ноштѭ  дьнѭ отъ ѹбваѭштхъ поганꙑхъ съвѣта. обае ѹбо прьвѫѭ ношть ѹꙁьрѣвъ льва съпꙙшта. малꙑ ѹбоꙗ сꙙ С 292.23—24 М З А СК Б Н СП К С Р Гр νυκτός νυκτί ἐν τῇ νυκτί ἐν μιᾳ῀ νυκτί ἐσπέρας ноштъѭ ноштѭ ноштьѭ Нвб нощя̀, нощѐ, нощем ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ношение остар ВА Срв носене ОА НТ Дюв НГер ЕтМл АР ДА