Старобългарски речник
нощь 
нощь - ж Нощ въ етврътѫѭ же стражѫ нощ. ꙇде къ нмъ съ ходѧ по морю М Мт 14.25 З А Б ѣко бо бѣ она въ рѣвѣ ктовѣ. тр дьн  тр ношт. тако бѫдетъ снъ лвскꙑ. въ срдц ꙁемлѧ тр дн  тр ношт М Мт 12.40 З тъгда гла мъ с. вьс вꙑ съблаꙁнте сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть. псано бо есть поражѫ пастꙑрь  раꙁдѫтъ сѧ овъцѧ стада М Мт 26.31 З А СК помѩнѫхъ въ ношті їмѩ твое гі. ї съхранхъ ꙁаконъ твої СП 118.55 моⷧ҇ наⷣ҇ трѧсомоⷨ҇ въ ноⷳ҇ СЕ 47b 9  сце творѣахѫ до седꙿм дьнї  ноштї.  не ꙗшꙙ н пшꙙ ꙁвѣр тї С 15.2 сльньце свѣта сьвлъкъ сꙙ облѣе сꙙ въ тъмѫ. лѹньскаа красота напрасно омрье. опона цръкъвънаа на платꙑ раꙁдъра сꙙ. дьнь вь ноштъ сꙙ прѣоблѣе С 475.16 дьнь  нощь; нощь  дьнь νύκτα καὶ ἡμέραν, ἡμέρας καὶ νυκτός, νύκτωρ τε καὶ καϑ᾿ ἡμέραν Денем и нощем; нощем и денем  та въдова до осм десѧтъ  етꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь  молтвам. слѹжѧшт день  ношть. ꙇ та въ тъ асъ прставъш сповѣдааше сѧ гв М Лк 2.37 З А СК денъ  нощъ обідетъ тѩ по стѣнамъ его. беꙁаконнъе і трѹдъ посрѣдѣ его неправъда СП 54.11 того бо ноштъ  дьнь въ стотѣ жтꙗ свого. ꙗко въ ꙁрьцалѣ доꙁьрꙙ. не можааше насꙑтт сꙙ С 275.1—2 на вьсѣкѫ нощь κατὰ νύκτα Всяка нощ, нощем ѹтрѹдіхъ сѩ въꙁдꙑханьемоімъ. ꙁмꙑѭ на вьсѣкѫ нощъ ложе мое. слъꙁам моім постелѭ моѭ ѹмоѭ СП 6.7 благо естъ ісповѣдаті сѩ гю. ї пѣті мѩ твое вꙑшьнеі. въꙁвѣштаті ютро мілость твоѭ. і рѣснотѫ твоѭ на вьсѣкѫ ношть СП 91.3 об нощь бꙑт, вьсѭ нощь стоꙗт διανυκτερεύω Стоя цяла нощ; пренощувам тъгда ѹбо прісѫжден бꙑшꙙ на ꙗснѣ вьсѫ ношть стоꙗт С 90.1—2 Прекарам нощта, бодърствам през нощта. ꙇꙁде въ горѫ молт сѧ  бѣ об ношть въ молтвѣ бж М Лк 6.12 З об нощь δι᾿ ὅλης νυκτός През нощта ꙇ отъвѣштавъ смонъ рее емѹ. наставьне об ношть вьсѫ трождьше сѧ М Лк 5.5 З А М З А СК Б Е СП СЕ С Гр νύξ ἡσυχία нощъ ноштъ ношть Нвб нощ ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА