Старобългарски речник
носло
носло
-а
ср
Носило, носилка за пренасяне на болен или покойник
ꙇ прѩт словеса моѣ ... раба твоего рад. болѧщааго. мⷬ҇ѧ. прнесенааго на нослѣхъ. прѣдъ лце твое. просѧщааго цѣльве отъ тебе
СЕ
39а 8—9
моⷧ҇ наⷣ҇ прнесеноⷨ҇ вь нослⷯ҇ѣ
СЕ
39а 21
въшедꙑ на носла. ꙇ дошедꙑ на гробъ. ꙇꙁ негоже въшелъ ес на нбса
СЕ
39а 22
ꙇ на нослѣхъ ност немощьнꙑхъ. въ стѫѭ црквь твоѭ. прѣдъ лце твое
СЕ
39b 2
Изч
СЕ
Нвб
носѝло
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
РРОДД
ДА