Старобългарски речник
ножьнъ 
ножьнъ -ꙑ прил На крака, който се отнася до крак повелѣшꙙ вльсв пръстꙑ мѹ отъсѣкат обоѧ. рѫьнꙑѧ  ножьнꙑѧ С 268.5 ножьнаꙗ болѣꙁнь Хроническо заболяване на ставите, подагра моⷧ҇ на вь ⷭ҇҇ ⷿ҇болѣꙁнь ножьнⷿ҇ѫ СЕ 35b 8 мноꙁ бо мѫж богат ножьноѭ болѣꙁнѭ болꙙште ... напраснѫ враꙿбѫ полѹаахѫ С 556.24 пож же по цѣл҄енї бол҄е ѳ҃ лѣтъ ... н дꙿного постраданьꙗ прмъ. прѣжде бꙑвъшꙙѧ мѹ ножьнꙑѧ болѣꙁн С 564.29 Изч СЕ С Гр τῶν ποδῶν Нвб Ø